По повод разгорещилия се спор във връзка с предната публикация, си позволявам да направя кратки уточнения. 
          Първо по отношение на адвокатстването. Засягате темата за психологията като част от познанието за света, значи е редно да знаете, чи при общуване от типа "равен с равен", партньорите в диалога, на база внимателното изслушване на другия, общите преживявания и натрупания поотделно опит, несъмнено си повлияват взаимно, обогатяват позициите и личностите си изобщо. Като този процес обаче по никакъв начин не е обвързан с някакви достижения от икономически характер. Освен това съм длъжна да спомена, че имайки елементарни познания в областта на психологията, както и елементарна интуитивност, човек, прочитайки коментарите на stalker по скоро би могъл да заключи, че други биха се повлияли от него отколкото обратното, което пък, бих твърдяла, познавайки го добре.
          Относно човешкия потенциал и достижения, бих желала да схванете, че започвайки едно начинание /примерно направата на кафене/, човек създава. Творчеството в измерението му - да измислиш, да осмислиш, да съградиш - да сътвориш. Та за този акт на творчество е станало дума снощи, за форма на интелектуално съградено. 
         Във тази връзка, още нещо интересно - в човешката история, в историята на света, именно интелектуалците са тези, които движат човечеството напред, но освен със своите умозрения /картини, музикални творения и т.н./и със своята позиция, именно те са двигателя на случилото се по-добро, по-напредничаво. Те са хората -лакмус на своето време - те реагират и посочват слабото място, те са хората-катализатор и случват нещата. Тук ще цитирам една своя приятелка /която вие вече познавате/ - интелектуалците в историята не абдикират от цинизма на времето си. Всъщност с малки изключения. Историята познава интелектуалци - отшелници, в собствените си души и умове, обаче в повечето случаи тези хора се характеризират със симптоматиката на някои психични заболявания. Смятам, че познавате тази фактология и няма да ви давам примери.
         Виждам някакви определения на "Интелектуално". Пропуснали сте най-важният му параметър, "интелектуално" означава и всеобхватно. Всеобхватно - широка скроеност, богата информираност и позиция, собствено мнение, отношение към нещата.   
            Да ви споделя и още нещо. Поразходих се из блоговете и забелязвам, че с много малки изключения, авторите и читателите се вълнуват и реагират предимно на "възвишени" стихоплетия или темички за носенето на прашки и сексуалните взаимоотношения. Когато някой мислещ човек напише статия за наболелите въпроси на нашето време, остава неразбран, никой не коментира, не взима отношение, не се интересува.
            Та дайте да поизлезем от бараките на "богатата" ни душевност и когато става дума за това, че вятърът в София е от найлнови торбички, че българския език все по сериозно се измества от английския и всякакви латински символи, /сигурно нашите внуци ще използват български само в редки случаи/, че маршрутните таксита са потенциални убийци на хора, че у нас мерките се вземит след като нещастието се е случило, че външната ни политика е безхаберна - дайте  да реагираме, да имаме гражданска позиция и да правим нещо, всеки според възможностите си.
Искаше ми се повечко терзаещи безмислието да се отзоват на злъчния ми постинг от миналата седмица, за да схванат идеята, ама не може хората са вглъбени.
          А сега по повод коментарите за моите възможнасти - интелектуали и други.
          Аз нямам амбицията да влизам в тези или други подобни определения. Не държа на всяка цена да се или да съм възприемана така. Аз зная коя съм, от къде идвам, какво искам и правя нещо, за да го постигна. Ще добавя - имам силно самосъзнание за личността ми и за достойнството ми.
          Имам да кажа нещо и по отношение на IQ-то и музиката, но точно сега нямам време.